СМС измама със смъртни заплахи наплаши масово деца

smartphone-569076_1280

За зловеща измама (или спам) с есемеси със заплахи за смърт, изпращани до деца, съобщават зрители на Нова ТВ.

Едно подобно съобщение гласи: “Здрасти, може би е гадно да го пращам, но това ме плаши. Преди време живяло момче, което умряло, защото майка му го убила. Помни ,че трябва да го изпратиш до един час или умираш!”.

Текстът е бил разпращан до деца няколко вечери поред. От страх и ужас, те пък го препращат и така посланието се предава от дете на дете в цели класове.

Първите минути за децата са кошмарни

“Събужда се през нощта, ридаеща, че не е изпратила съобщението. Обясних ѝ, че не трябва да го препраща на друго дете, за да не се изплаши и то като нея”, разказва Евелина Младенова, майка на едно от момичетата.

Децата от репортажа вече знаят, че предсказанията в злокобните съобщения няма да се сбъднат, но много други техни връстници дори не са споделили с родителите си и по детски вярват и препращат съобщенията, за да спасят семейството си.

Оказва се, че това са спамове и вируси, които няма как да бъдат отстранени.

Родителите признават, че в детството си също са изпращали десетки писма по пощата, за да се сбъднат предсказания. Само че според тях няма нищо забавно в тази нова модерна игра със смъртта.

Преди време от Комисията за регулиране на съобщенията заявиха, че мобилните оператори не носят вина за есемес измамите и че най-вероятно отнякъде изтича база данни.

Източник: Vesti.bg

Обучение “Превенция на виртуално и реално насилие” във Варна

baby-84626_1280

Дългосрочно партньорство с ПГЕ в морската столица

На 30 и 31 май се проведе обучение “Превенция на реално и виртуално насилие” с екипа на Професионална гимназия по електротехника, гр. Варна. Много сме щастливи, че директорът на гимназията, г-жа Москова, и нейният екип за трета година канят Асоциация Родители да проведе обучение с тях.

 

Тази година Яна Алексиева и Ралица Василевапредставиха пред учителите от Варна двата тома на наръчниците “Превенция на виртуално и реално насилие”. Обучението обхвана темите за рисковете и възможностите в интернет пространството, начините за справяне с трудности на деца и младежи в глобалната мрежа и услугите, които Националният център за безопасен интернетпредоставя. Бяха разгледани реални казуси от работата на Българската линия за онлайн безопасност и от опита на участниците. Дадоха се разнообразни гледни точки за разрешаване на проблеми на деца, свързани пряко или косвено с онлайн пространството, и значението на професионалистите в училище. Отдели се време и за теми като интерактивни методи в клас и групова динамика.

Споделеният опит и интензивната работа по групи направи срещата задълбочена и полезна, а също така допринесе за създаването на приятелска и доверена атмосфера.

Освен наръчниците по авторската методика на Асоциация Родители и Фондация ПИК, участниците получиха и други материали, които да им бъдат полезни като учители и родители – наръчник за родители “10 мита за страшния интернет”, игри “Флашко в страната на спамчетата” и “Семеен комплект за безопасен интернет”, наръчник за учители “Младите хора между реалното и виртуалното”.

Как да говорим с децата си без да казваме “не”?

baby-17342_1280

 

Поставени в ролята на родители, отлично знаем, че понякога е невъзможно да говорим с наследниците си без да използваме думичката „не“. Най-често това е свързано с онези моменти, в които колкото и да сме толерантни и търпеливи, е необходимо да откажем или ограничим детето в някоя ситуация. В повечето случаи нашето „не“ бива възприемано от децата като сигнал за битка, като призив за сражение и дори като открита атака срещу  тяхната независимост. Именно тогава идва моментът, в който те сякаш мобилизират цялата си енергия, за да отвърнат на удара. Започват да викат, да се тръшкат и в опитите си да се наложат дори изпадат в истерия. В такива моменти просто трябва да запазим самообладание и да се въоръжим с търпение в огромни дози. Защото е важно да издържим на тази психо-атака, за да спечелим битката в отстояването на собствения си авторитет.

Разбира се, всеки родител е бил подлаган поне веднъж на подобен терор и дори най-търпеливите от нас в едни момент започват да омекват и са склонни да отстъпят от вече казаното, единствено и само, за да се прекрати истерията, но трябва да сме наясно, че връщане назад не бива да има и замяната на вече казаното от нас с онова, което иска детето, ще влоши още повече положението. Това е най-сигурния път към израстването на невъзпитано, невъздържано и несъобразяващо се с нищо и никого дете.

В следващите редове ще си позволим да споделим няколко прийома, посредством които да се научим да бъдем от една страна достатъчно твърди и последователни спрямо децата си, а от друга да не използваме крайни фрази и драстични методи за постигане на поставената цел. В това число и изключването на думичката „не“ в повечето ситуации от родителското ни ежедневие.

* Ако детето ви попита: „Мога ли да отида на гости у Диди?“
Вместо: „Не, не може.“, би било по-добре да кажем: „След час ще можеш да отидеш, защото сега е време за обяд.“
Получавайки тази информация детето ще осъзнае причината, поради  която не може да отиде при приятелчето си на гости веднага.

*Ако сте в парка или зоологическата градина и детето не иска да се прибира: „Не искам да се прибирам в къщи. Не може ли да останем тук?“
Вместо: „Не, не можем да останем тук!“, по-добре да кажем: „Ако зависеше само от мен, можехме да останем още много време, защото и на мен ми харесва тук, но, за съжаление, много скоро ще се стъмни.“ Споделяйки с детето нашите собствени чувства, със сигурност съпротивата от негова страна ще отслабне.

* Ако детето попита: „Мамо, може ли да отидем на кино днес?“
Вместо категоричното: „Не, няма да мога, по-добре да отидем друг ден.“, по-добре обяснете на детето защо се налага да отложите отиването на кино. Например, че имате важна среща след половин час или че всеки момент ще дойде някой роднина на гости, или майстор, който трябва да поправи нещо в дома ви. Разбира се, причината трябва да е реална, а не измислена.

*Понякога децата не питат, те просто ни информират, независимо, че моментът изобщо не е за това, което са намислили: „Отивам да играя с децата на детската площадка.“
Вместо „Не може, не си закусил, никъде няма да ходиш!“ можем да използваме да-формата: „Разбира се, че ще отидеш, но след като си изядеш закуската.“

*Понякога е добре да си оставяте резервни вратички и отсрочки във времето, за да обмислите дадена идея по-детайлно.

Ако хлапето поиска да отиде на гости на свое приятелче с преспиване и ни свари неподготвени с въпроса: „Мога ли довечера да пренощувам при Гери?“ , вместо светкавичното „Не, ти й гостува миналата събота.“  можем да си оставим време да обмислим отговора си с думите : „Нека да помисля.“ С това малко изречение ще постигнем две цели: първо ще снижим напрежението у детето, което и без друго дълго се е чудило как да ни съобщи, че желае да отсъства от къщи за през нощта, а от друга страна ще разбере, че е предизвикало вниманието ни и ние сме се ангажирали да мислим за разрешението, което то иска да получи от нас в крайна сметка.

Естествено, в повечето ситуации, в които децата ни засипват със своите въпроси далеч по-лесно е просто да кажем „не“, вместо да използваме дълги обяснителни изречения, но ако се замислим каква драма може да последва след отрицателен отговор и колко време и енергия тя ще ни отнеме, със сигурност ще предпочетем да отговорим по втория начин. И не само това, по-дългите отговори ще ни спестят много отрицателни емоции, тръшкане, рев и не рядко дори онова неоснователното чувство за вина, което може да ни сполети след една такава сценка.

 

Източник: Първите седем

Видео от второто интерактивно обучение от проект “Безопасен интернет”

Видео от второто обучение за родители “Начини за защита на децата онлайн”, което е част от проект “Безопасен интернет”, финансиран от дирекция “Превенции” към Община Варна.

Видео от първото обучение можете да намерите тук.

Слайдовете от двете презетанции можете да намерите тук.

Двете презентации от обученията по проект “Безопасен интернет”

11227306_973289072696017_1501110266_o

 

Слайдовете от двете интерактивни обучения от проект “Безопасен интернет” са налични онлайн. Линове за тях можете да намерите тук:

1) Обучение “Опасности пред децата онлайн” – презентация

2) Обучение “Начини за защита на децата онлайн” – презентация. 

Десетте видео урока, двете лекции на тема “Компютърна сигурност и защита на лични данни” и двете интерактивни обучения на тема “Безопасен интернет” са налични в секция “Видео” на сайта.

Малолетни хакват профили, тормозят връстници

binary-code-475664_1280Експерти предупреждават за зачестили случаи малолетни да хакват профили на съученици в социалните мрежи с цел унижение или лично отмъщение. От началото на годината в Центъра за безопасен интернет са регистрирани над 200 сигнала. Близо 70% от сигналите на горещите телефони са именно на деца пострадали от деца, информира БНТ.
Оказва се, че все повече малолетни използват интернет, за да тормозят свои връстници. Не липсват случаи и на рекети.
Един от последните е на момиче, което решава да спечели пари като заплашва свои приятелки, че ще качи интимни снимки в социалните мрежи.
“Имахме случай, когато непълнолетно момиче беше изнудвало свои съученички, че ще пусне в интернет снимки, които им беше правила в тоалетната, ако не й дадат по 50 лв.”, коментира Георги Апостолов от Център за безопасен интернет:
Според експерти момичетата са по-изобретателни и агресивни. Най-често се качват видеоматериали и снимки, които да унижат техни връстници. Понякога стигат и по-далеч. Създават страници, които служат за отмъщение.
“Самата страница се наричаше, който иска еди кой си, име на момиче беше, да се самоубие да хареса. В рамките на 3 часа бяха събрали 100 лайка на страницата”, обяснява Апостолов.
Някои от учениците пък хакват профили и искат пари, за да ги възстановят. Научават се лесно – само с едно кликване в търсачката “Гугъл” излизат десетки материали как да го направят.
Проблемът се разраства и в световен мащаб. Проучвания показват, че в САЩ всеки шести, а във Велкиобритания всеки четвърти младеж се е опитвал поне веднъж да “хаква” компютър. Възрастовата граница също рязко пада. Във Великобритания е регистриран експеримент, в който седемгодишно момиче успява да “хакне” безжична интернет мрежа само за няколко минути.
Често обаче младежите остават подведени от илюзията, че могат да останат анонимни в интернет.
“Абсолютно всяко едно действие остава следа. Даже много повече, отколкото в реалния свят”, коментира за БНТ Борис Гончаровски, експерт по информационна сигурност.
През миналата годината помощ от специалист са потърсили над 2 100 станали жертва на кибератака.

Система за родителски контрол SIP Bench III

children-745674_1280

Инициативата на Европейската комисия за безопасен интернет SIP – Bench е доста неизвестна в родното интернет пространство. Европейската комисия успешно полага усилия в създаването на по-безопасно онлайн пространство за децата като повдига сред масовата общественост въпроси свързани с безопасността на децата онлайн, съдържанието, на което те са изложени в определен тип информационни уеб сайтове и други. Подобен тип инициативи стартират още от зората на Интернет през 1996 година. На сайта на организацията има достъпна секция и с инструменти за родителски контрол. Информационният сайт на инициативата е изцяло на английски език и това би затруднило някои от родителите.

Информационният сайт на SIP – Bench можете да намерите ТУК

Речник на социалните мрежи за родители

facebook-76536_1280

 

Българският мобилен оператор “Telenor” стартира кампания под наслова “Речник на социалните мрежи за родители”, в която е обяснена ролята на всяка социална мрежа, дадени са полезни съвети за нейното изпозлване, какви рискове крие за детето и друга полезна информация като превод и обяснение на някои от термините в социалната мрежа, за какво се използват и други.

ТУК можете да намерите и информационния сайт на кампанията на мобилния оператор.

Четири неща, които ни правят лесна плячка в интернет

Петте неща, които ни правят лесна плячка в интернет

Сред интернет потребителите витае едно мнение относно пробивите в интернет – “Да, това е опасно, но няма да се случи точно на мен”. Този тип мислене прави хората незаинтересовани около въпросите свързани с компютърната сигурност и те стават лечна плячка за хакерите в онлайн пространството. Подбрали сме петте най-чести неща, които потребителите пропускат:

1) Сляпо следване на линкове в социалните мрежи  – линковете съдържащи вируси в социалните мрежи като Facebook и Twitter бяха взели връх през 2013-та година. С течение на времето те намаляха, защото потребителите се научиха да ги избягват, но все още можем да станем свидетели на подобни типове публикации в социалните мрежи.

Как да ги избегнем? 
Най-добрият и сугрен начин е като кликате на линкове, които са публикувани само от източници, които познавате и са проверени.  Можете да осигурите защита на профилите си с подходящо разширение на антивирусната си програма, която да блокира такъв тип вирусни линкове.

2) Ползвате едни и същи пароли навсякъде – един от най-големите проблеми за интернет сигурността си остава паролата. Най-доброто решение е паролите да са дълги, сложни и да се сменят редовно. Това със сигурност не е най-лесната и приятна задача,  но е хубаво да се спазват някои основни правила.

Какво е хубаво да знаем?

Използвайте различни пароли поне за най-важните си акаунти. Паролите не трябва да съдържат информация, която е видима в социалните мрежи (дата на раждане, име, номер или друга достъпна информация, която бихте използвали).

3) Сваляне на файлове от подозрителни места – този тип проблеми витае в интернет пространството от години. Потребителите се стремят да изтеглят всичко безплатно, но доста често в пакета с файловете на желаната игра/филм/програма/албум има файл, който съдържа вирус. Същото нещо важи в пълна сила и за смартфоните, които използваме ежедневно.

Как да ограничим риска? 

Избягвайте свалянето на файлове от подозрителни източници. Закупуването на лицензиран софтуер е перфектният вариант да сте сигурни, че няма да бъдете застрашени, но има достатъчно сайтове с торенти, които са с проверено съдържание. Така, че внимавайте какво теглите – понякога безплатното излиза прекалено скъпо.

4) Изпращане на важни данни в публични Wi-fi мрежи - на всеки понякога се налага да изпозлва публични Wi-fi мрежи – в заведенията, моловете, градинките, хотелите, университетите. Те са уязвими за така наречените Man-in-the-Middle (човек по средата) атаки. Целта е да се извлече чувствителна информация и да се компрометира потребителят.

Как да се предпазим?

Избягвайте да влизате в критични по важност за вас сайтове докато използвате такива мрежи. Такива например могат да бъдат онлайн банкирането, фирмения ви акаунт, личния мейл, логване в социалните мрежи и други. Осигуряването на качествена антивирусна програма със защитна стена би ограничила риска,  но все пак е препоръчително ако е възможно да избягвате да използвате публични мрежи за влизане в сайтовете, в които е най-важната информация за вас.